Авторитетите

Преди време по bTV се излъчваше доста интересен сериал, ”До краен предел’’ (‘’The Outer Limits’’). В началото и края на всеки епизод имаше съответно въвеждаща и финална фраза, обикновенно съдържаща поучително слово. Та, една от сериите засягаше учебно заведение в което редът и дисциплината се контролираха чрез неврофизиологична намеса, водеща до пълно изменение личността на учениците. Оказва се че зад тази нехуманна инициатива стои добре прикрит от социума кръг от магнати, които възнамеряват чрез горната манипулация да контролират младите умове и да ги употребяват не само като бъдещи килъри, а и като внедрени във всяка институция кадри, чрез помощта на които по- лесно ще направляват посоката на развитие на здравеопазването, икономиката, военната промишленост и т. н. И колкото и имагинерна да ни се струва една подобна ситуация, заслужава си да помислим над възможността дали пък една конспиративна теория не е нещо повече от ‘’интелектуална гаргара’’. Естествено, тук ще засегнем и участието на по-известни и висшестоящи личности, които лесно биха се превърнали (освен ако не са ‘’съзнателни’’ съучастници)в инструмент за изпълнението на една недотам добра цел.

От една страна поради възпитанието, получено от ранна възраст в семейството,а от друга заради постоянно налаганите от медията табута, нравствени ограничения и представи за заобикалящият ни свят, голяма част от хората са убедени, че техният бит и съдба се определят от външни сили, върху чиято намеса те не притежават контрол. Без да бъдем фаталисти, все пак трябва да признаем, че определено има събития, които са извън обхвата на собствените ни постъпки, доколкото вземаме отношение към тях. И колкото повече прогресираме в технологичен план, толкова по-малко се вслушваме в собствените си гласове. Веднъж щом бъдат възприети създадените концепции за това как функционират и по какви правила може да се взаимодейства с околните ни обекти и с (предполагаемо) обективната реалност, те трудно могат да бъдат изкоренени или да се приеме едно по-различно гледище, което просто ще звучи абсурдно за един ‘’рационалист’’.Особенно пагубни в това отношение се явяват семейството и училището, които набиват в съзнанието на учащите всевъзможни конвенционални парадигми за разсъждение без да поощряват творческата и ‘’иновативната’’ нагласа у съзряващите. Възниква един въпрос.. Кой/Кои има/т полза от този процес на механизирано заучаване?

В две от най-интригуващите си лекции, ’’Turning of the tide” (1996) и ‘’Secrets of the Matrix’’ (2003) ‘’, Дейвид Айк(бивш спортен коментатор и настоящ автор на конспиративни теории) разглежда идеята за един илюзорен свят, създаден от влечугоподобна раса, някога пребивавала в паралелно нам измерение. Според неговата теория, поради изчерпване на ресурсите, тези същества решили да намерят нов източник на енергия и така попаднали на Земята. Тяхното присъствие тук датира много векове назад. Смесвайки се с хората, те бавно но сигурно завладяват всеки кът на планетата, както и на човешките умове. Айк смята, че ние съществуваме в една “матрица”, без способност да видим или усетим обективната реалност, че вместо истината ни се поднася една грандиозна илюзия, която забулва сетивата ни и ни държи настрана от свързване с Единството. Какво е Единството всъщност? Една лаконична дефиниция - “всесилната и безсмъртна Душа, създател на всичко,което е било и ще бъде,източник на цялата информация и гама от чувства и усещания”. Като откъснат от собствения си създател, в очите на Айк, човек никога няма да достигне иначе така желаното състояние на ентелехия, освен ако не транцендира съзнанието си през границите на измамната завеса.

Както споменахме по-рано, в редиците на “лошковците” влизат хора (спорно) с изключително влияние и оглавяващи видни постове, между които Джон Рокфелер (deceased, петролен магнат, глава на “Standart Oil”, създадена през 1870), Бил Клинтън (президент на USA в периода 1993-2001), Хелмут Шмит(немски канцлер между 1974 и 1982), Стивън Харпър(Канадски министър-председател от 2006), Фредерик Болкенщайн(бивш европейски комисар), Бил Гейтс(Ноу комент xD) и много др. Изброените и останалата част от предполагаемите конспиратори са членове на Билдербергската конференция (ежегодно събиране на 130 лошковеца,всеки с влияние в различна сфера).Общата цели са глобализация и централизация на всички възможни равнища-корпоративно,административно и т.н. А ето го мястото на първата конференция през 1954, хотел "Билдербърг", Нидерландия.

Време е да осъзнаем,че властите и авторитарните системи са всъщност "силата на слабия".В стремежа си да постигнем едно по-добро съществуване,често отдаваме правото си на избор в ръцете на друг.От него очакваме компетентно и съвестно отношение към собствения му дълг.Но никога не е късно някой друг да се облагодетелства и то за наша сметка.

“It's said the road to hell is paved with good intentions. It is with the same good intentions that we blindly place our trust in those with power, the architects of our future and all to often, the manipulators of our ultimate fate.”

P.S. Повече за плана на Рокфелер-тук .

Математиците

От първи до шести клас изпитвах известна неприязън към математиката. Естествено,предпочитах да прекарвам времето си пред вече архаичното Нинтендо в компанията на Марио и куп други запомнящи се битови персонажи xD. В седми клас развих страст към физиката, без да се стремя да задълбоча уменията си чрез посещения на разни кръжоци, доста популярни по това време. Е,няколко пъти посетих часовете на отдадени и опитни преподаватели, но мнозинството от хора, които бяха редовни, притежаваха знания и в области като диференциално и интегрално смятане, което честно казано ме комплексираше донякъде. С годините везните се наклониха в полза на математиката. Все повече започвах да загърбвам електричеството и магнетизмът, докато интересът ми към квадратните уравнения и векторите растеше експоненциално. Растяха и успехите в попрището, което от своя страна спомагаше на засилващото ми желание да се занимавам и в бъдеще основно с математика. Всичко течеше по хипербола, до онзи някак странен (макар и очакван) момент, в който моя милост се присъедини към голямото семейство на ФМИ (Фатални мозъчни изкривявания,ex,tell me about it xD). Хах, на първата ни лекция по ЛА вездесъщият доц.Коликов (т.нар”цар на математиката”, който с арогантното си и посредствено поведение спрямо студентите съква биг тайм, нищо лично) дори направи усилие да ни заговори на странична тема и сподели с нас, бедните ние, как аджеба възприемането на заобикалящия ни свят се променя успоредно със количеството формули и теореми, които се предполага че трябва да тъпчем в съзнанието си в продължение на четири години. Разбира се, съвсем саркастично един колега подметна твърдението,че промяната всъщност се изразява в невротизиране (уви,съвсем вярно).


Ще оставим настрана имената на няколко други преподаватели/ки, определено достойни за порицание, най-малкото за некомпетентните си методи на преподаване и твърде високата самооценка. Естествено,има и доста свестни и земни хора, предимно измежду асистентите. Хора,които влизат в положението на останалите (или поне се опитват), защото, о невероятно, на една част от студентите им се налага паралелно с образованието си да се издържат, като с това също слагат край (някои) на “спонсорирането” от родители. Така…




Впечатления:


Година 1ва:- “Колкото и да не ви се вярва, има хора, които допълнително се занимават с дисциплините’’


И? Не е като да узнаем за първи път за множеството успехи на български студенти по международни олимпиади, къде математика, къде физика…Когато обаче започнеш да градиш мнението си на базата на генерални изводи, без дори да имаш бегла представа за това до колко отдаден е или не е всеки отделен студент на ТВОЯТА дисциплина, се превръщаш в поредния многознайко (който по същество си е ограничен, де)




Година 2ра:-“Експертите в отделните области не умеят да разсъждават и да произвеждат градивни мнения, защото прекалено много се задълбочават в детайли”



А това важи и за вас, драга/и. И не, вие НЕ знаете какво могат или не, чисто и просто защото не познавате всички, само един малък кръг от персони, които освен да се изявават като ненадминати друго не владеят. So,please,fuck off…



Колкото и тясно свързан да е със света на числата, математика не ограничава своят взор и световъзприемане. Парадоксално, но той мисли (следователно съществува) в и извън реалността, суровата и често ирационална реалност. Математикът осъзнава важността на своята роля, но също така разбира и неделимостта между неговата област и всички останали. Истинският математик…е преди всичко човек.