От първи до шести клас изпитвах известна неприязън към математиката. Естествено,предпочитах да прекарвам времето си пред вече архаичното Нинтендо в компанията на Марио и куп други запомнящи се битови персонажи xD. В седми клас развих страст към физиката, без да се стремя да задълбоча уменията си чрез посещения на разни кръжоци, доста популярни по това време. Е,няколко пъти посетих часовете на отдадени и опитни преподаватели, но мнозинството от хора, които бяха редовни, притежаваха знания и в области като диференциално и интегрално смятане, което честно казано ме комплексираше донякъде. С годините везните се наклониха в полза на математиката. Все повече започвах да загърбвам електричеството и магнетизмът, докато интересът ми към квадратните уравнения и векторите растеше експоненциално. Растяха и успехите в попрището, което от своя страна спомагаше на засилващото ми желание да се занимавам и в бъдеще основно с математика. Всичко течеше по хипербола, до онзи някак странен (макар и очакван) момент, в който моя милост се присъедини към голямото семейство на ФМИ (Фатални мозъчни изкривявания,ex,tell me about it xD). Хах, на първата ни лекция по ЛА вездесъщият доц.Коликов (т.нар”цар на математиката”, който с арогантното си и посредствено поведение спрямо студентите съква биг тайм, нищо лично) дори направи усилие да ни заговори на странична тема и сподели с нас, бедните ние, как аджеба възприемането на заобикалящия ни свят се променя успоредно със количеството формули и теореми, които се предполага че трябва да тъпчем в съзнанието си в продължение на четири години. Разбира се, съвсем саркастично един колега подметна твърдението,че промяната всъщност се изразява в невротизиране (уви,съвсем вярно).
Ще оставим настрана имената на няколко други преподаватели/ки, определено достойни за порицание, най-малкото за некомпетентните си методи на преподаване и твърде високата самооценка. Естествено,има и доста свестни и земни хора, предимно измежду асистентите. Хора,които влизат в положението на останалите (или поне се опитват), защото, о невероятно, на една част от студентите им се налага паралелно с образованието си да се издържат, като с това също слагат край (някои) на “спонсорирането” от родители. Така…
Впечатления:
Година 1ва:- “Колкото и да не ви се вярва, има хора, които допълнително се занимават с дисциплините’’
И? Не е като да узнаем за първи път за множеството успехи на български студенти по международни олимпиади, къде математика, къде физика…Когато обаче започнеш да градиш мнението си на базата на генерални изводи, без дори да имаш бегла представа за това до колко отдаден е или не е всеки отделен студент на ТВОЯТА дисциплина, се превръщаш в поредния многознайко (който по същество си е ограничен, де)
Година 2ра:-“Експертите в отделните области не умеят да разсъждават и да произвеждат градивни мнения, защото прекалено много се задълбочават в детайли”
А това важи и за вас, драга/и. И не, вие НЕ знаете какво могат или не, чисто и просто защото не познавате всички, само един малък кръг от персони, които освен да се изявават като ненадминати друго не владеят. So,please,fuck off…
Колкото и тясно свързан да е със света на числата, математика не ограничава своят взор и световъзприемане. Парадоксално, но той мисли (следователно съществува) в и извън реалността, суровата и често ирационална реалност. Математикът осъзнава важността на своята роля, но също така разбира и неделимостта между неговата област и всички останали. Истинският математик…е преди всичко човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар