Официалната митология, наложена от управляващите кръгове, е изиграла неколкократно в историята на Япония важна роля за пробуждане на националното съзнание и за укрепване единството на нацията.
В случая под официална митология разбираме комплекса от родни, ранни митологични мотиви, подбрани, огледани и подредени за нуждите на младата японска държава в едно сравнително стройно повествование. Този подбор е бил направен в края на 7. век и в резултат на това се появили два труда с историкогеографски претенции. Първият от тях ,,Коджики" (,,Записки за древните дела"), бил завършен и предаден на императора за одобрение през 712 г., а вторият - ,,Нихонги" (или ,,Нихоншоки" - ,,Японска хроника") - през 720 година.
И двата труда влизат в състава на така наречените ,,свещени книги" на шинтоизма и представляват неизчерпаем източник на сведения за древна Япония. В момента, в който са били създавани, тяхната цел и амбиция е била да бъде обосновано превъзходството на императорския род, да бъде предаден на властта божествен авторитет и народът да бъде подчинен на управляващата династия съгласно принципа на божественото пратеничество. Те трябвало да служат за религиозна обосновка на политическите амбиции на тогавашните властници и затова в тях е отделено толкова много място на божествените родословия на императорите, на описанието на чутовните им подвизи и успехи, на почитта, която им била отдавана во веки веков по божия воля. Макар че и двете ,,свещени книги" са били писани в период на силно китайско влияние, духът им е чисто японски и шинтоистки. Китайското влияние е ясно изразено в историографския подход към предмета, в някои цитати, взети сякаш направо от китайските хроники и във възгледите, проповядвани от японските императори. Това въздействие обаче рядко навлиза в дълбочина, в самата митологична тъкан, а когато това се случва, чуждите напластявания могат да бъдат отделени от родните мотиви с доста голяма доза правдоподобност.
Примитивните вярвания на първобитното общество, чийто най-съществени черти са били култът към природата и култът към предците, умело направлявани, се превърали в култ към императора и към Велика Япония. Тези дне прояви на шинтоизма са се запазили и - кога по силни, кога по-слаби - са надживели времената на будизма,залял цялата страна, времената на хаоса, причинен от гражданските междуособици, времената на пълния упадък на императорската власт
Имало е и парадоксални ситуации. От края на 12. век Япония била управлявана от военни диктатори, а императорският двор в Киото неведнъж изпитвал лишения: въпреки това императорската особа била свята и дори ,,варварите военни'' не се осмелявали гласно да отричат това. Това е била, разбира се, святост, лишена от власт и дори от привиден авторитет.
Началото на проимператорското движение датира приблизително едва от втората половина на 17. век. С течение на времето то набирало сила и към края на 18. век вече представлявало могъща идеологическа опора за хората, недоволни от управляващия режим. Това движение издигало лозунги за връщане към принципите на ,,чистия шинтоизъм", за възстановяване на императорската власт и сваляне на узурпаторското управление на неимператорската династия на шогуните Токугава. Най-видни представители на това движение (наричано ,,фукко шинто" - възродено шинто) били: Мабучи Камо (1697-1769), Норинага Мотоори (1730-1801) и Ацутане Хирата (1776-1843). Те се занимавали с изучаване и тълкуване на ,,свещените книги" и други произведения на японската класика както от литературно-историческа,така и от идеологическа гледна точка.Те обосновавали необходимостта от възвръщане на императорската власт с божествения авторитет на този род.
,,Япония е страната, родила богинята Аматерасу" е писал Норинага Мотоори. ,,Този факт доказва превъзходството и над другите страни, които също се радват на нейното благоволение. След като дарила своя внук Ниниги с трите свещени съкровища, богинята го провъзгласила за владетел на Япония за вечни времена. Потомците му ще продължават да я управляват дотогава, докато съществуват небето и земята. [...] Во веки веков всеки император е син на богинята. Неговото сърце е в пълна хармония с мислите и чувствата на нейното сърце. Не търси нови открития, а управлява съгласно традицията, а ако някога изпитва колебания, той се обръща към предзнаменованията, които му разкриват мислите на великата богиня. [...] Вечното съществуване на императорската династия е най-пълното доказателство за това, че ,,пътят на боговете" несравнимо превъзхожда другите системи на всички останали страни. [...] Този път бе начертан от Идзанаги и Идзанами и бе предаден от тях на богинята на слънцето, която на свой ред го предаде по-нататък. Затуй се и зове ,,пътят на боговете''. Същността му е да се просвещаваме като изучаваме ,,Коджики'' и други древни творения."
Това е типичен пример за стила на Норинага, а възгледите, които проповядвал, намирали широк отзвук сред обществото и създавали благоприятен климат за поемане на политическата власт от императора. Когато най-сетне през 1868 г., след повече от десетгодишен период на граждански борби, повратът се осъществил и императорът след много векове отново станал държавен глава, управляващата група се възползвала от митологията не само за да укрепи авторитета на младата власт, но и за да насочи народа по пътя на крайният национализъм и шовинизъм. Всички средства за масова информация били подчинени на делото на ,,националното възпитание" на японците.Митологията, записана в ,,свещените книги", получила последна шлифовка и била издигната в ранг на история. Школските читанки се изпъстрили с разкази за националните богове, за славата на богоизбраната страна и за чертите, с които трябвало да се гордее всеки японец.
В следвоенна Япония ,,Коджики" и ,,Нихонги'' много често се използват от изследователите на древността - историци, археолози, етнографи, езиковеди, литературоведи, и други, - но по научен начин, без да се проявява пиетет към въпросите на религията. Митологията на ,,свещените книги'' като инструмент за въздействие върху обществото умира пред очите ни. Тя е все още в многобройните светилища, в храмовете, посветени на едно или друго божество от официалния пантеон, но убедителността и силата и на въздействие са минимални. Тълпите поклонници, които посещават храмовете и участват във фестивалите, много често не знаят името и функциите на божеството, пред което се прекланят. Хората от по-възрастното и средното поколение все още могат да ви изредят наизуст имената на сто и двадесет четиримата императори, защот в училище са им ги втълпили доста старателно. В отговор на подобен въпрос следвоенните поколения вече само свиват рамене.
сряда, 7 юли 2010 г.
Авторитетите
Преди време по bTV се излъчваше доста интересен сериал, ”До краен предел’’ (‘’The Outer Limits’’). В началото и края на всеки епизод имаше съответно въвеждаща и финална фраза, обикновенно съдържаща поучително слово. Та, една от сериите засягаше учебно заведение в което редът и дисциплината се контролираха чрез неврофизиологична намеса, водеща до пълно изменение личността на учениците. Оказва се че зад тази нехуманна инициатива стои добре прикрит от социума кръг от магнати, които възнамеряват чрез горната манипулация да контролират младите умове и да ги употребяват не само като бъдещи килъри, а и като внедрени във всяка институция кадри, чрез помощта на които по- лесно ще направляват посоката на развитие на здравеопазването, икономиката, военната промишленост и т. н. И колкото и имагинерна да ни се струва една подобна ситуация, заслужава си да помислим над възможността дали пък една конспиративна теория не е нещо повече от ‘’интелектуална гаргара’’. Естествено, тук ще засегнем и участието на по-известни и висшестоящи личности, които лесно биха се превърнали (освен ако не са ‘’съзнателни’’ съучастници)в инструмент за изпълнението на една недотам добра цел.
От една страна поради възпитанието, получено от ранна възраст в семейството,а от друга заради постоянно налаганите от медията табута, нравствени ограничения и представи за заобикалящият ни свят, голяма част от хората са убедени, че техният бит и съдба се определят от външни сили, върху чиято намеса те не притежават контрол. Без да бъдем фаталисти, все пак трябва да признаем, че определено има събития, които са извън обхвата на собствените ни постъпки, доколкото вземаме отношение към тях. И колкото повече прогресираме в технологичен план, толкова по-малко се вслушваме в собствените си гласове. Веднъж щом бъдат възприети създадените концепции за това как функционират и по какви правила може да се взаимодейства с околните ни обекти и с (предполагаемо) обективната реалност, те трудно могат да бъдат изкоренени или да се приеме едно по-различно гледище, което просто ще звучи абсурдно за един ‘’рационалист’’.Особенно пагубни в това отношение се явяват семейството и училището, които набиват в съзнанието на учащите всевъзможни конвенционални парадигми за разсъждение без да поощряват творческата и ‘’иновативната’’ нагласа у съзряващите. Възниква един въпрос.. Кой/Кои има/т полза от този процес на механизирано заучаване?
В две от най-интригуващите си лекции, ’’Turning of the tide” (1996) и ‘’Secrets of the Matrix’’ (2003) ‘’, Дейвид Айк(бивш спортен коментатор и настоящ автор на конспиративни теории) разглежда идеята за един илюзорен свят, създаден от влечугоподобна раса, някога пребивавала в паралелно нам измерение. Според неговата теория, поради изчерпване на ресурсите, тези същества решили да намерят нов източник на енергия и така попаднали на Земята. Тяхното присъствие тук датира много векове назад. Смесвайки се с хората, те бавно но сигурно завладяват всеки кът на планетата, както и на човешките умове. Айк смята, че ние съществуваме в една “матрица”, без способност да видим или усетим обективната реалност, че вместо истината ни се поднася една грандиозна илюзия, която забулва сетивата ни и ни държи настрана от свързване с Единството. Какво е Единството всъщност? Една лаконична дефиниция - “всесилната и безсмъртна Душа, създател на всичко,което е било и ще бъде,източник на цялата информация и гама от чувства и усещания”. Като откъснат от собствения си създател, в очите на Айк, човек никога няма да достигне иначе така желаното състояние на ентелехия, освен ако не транцендира съзнанието си през границите на измамната завеса.
Както споменахме по-рано, в редиците на “лошковците” влизат хора (спорно) с изключително влияние и оглавяващи видни постове, между които Джон Рокфелер (deceased, петролен магнат, глава на “Standart Oil”, създадена през 1870), Бил Клинтън (президент на USA в периода 1993-2001), Хелмут Шмит(немски канцлер между 1974 и 1982), Стивън Харпър(Канадски министър-председател от 2006), Фредерик Болкенщайн(бивш европейски комисар), Бил Гейтс(Ноу комент xD) и много др. Изброените и останалата част от предполагаемите конспиратори са членове на Билдербергската конференция (ежегодно събиране на 130 лошковеца,всеки с влияние в различна сфера).Общата цели са глобализация и централизация на всички възможни равнища-корпоративно,административно и т.н. А ето го мястото на първата конференция през 1954, хотел "Билдербърг", Нидерландия.
.jpg)
Време е да осъзнаем,че властите и авторитарните системи са всъщност "силата на слабия".В стремежа си да постигнем едно по-добро съществуване,често отдаваме правото си на избор в ръцете на друг.От него очакваме компетентно и съвестно отношение към собствения му дълг.Но никога не е късно някой друг да се облагодетелства и то за наша сметка.
“It's said the road to hell is paved with good intentions. It is with the same good intentions that we blindly place our trust in those with power, the architects of our future and all to often, the manipulators of our ultimate fate.”
P.S. Повече за плана на Рокфелер-тук .
От една страна поради възпитанието, получено от ранна възраст в семейството,а от друга заради постоянно налаганите от медията табута, нравствени ограничения и представи за заобикалящият ни свят, голяма част от хората са убедени, че техният бит и съдба се определят от външни сили, върху чиято намеса те не притежават контрол. Без да бъдем фаталисти, все пак трябва да признаем, че определено има събития, които са извън обхвата на собствените ни постъпки, доколкото вземаме отношение към тях. И колкото повече прогресираме в технологичен план, толкова по-малко се вслушваме в собствените си гласове. Веднъж щом бъдат възприети създадените концепции за това как функционират и по какви правила може да се взаимодейства с околните ни обекти и с (предполагаемо) обективната реалност, те трудно могат да бъдат изкоренени или да се приеме едно по-различно гледище, което просто ще звучи абсурдно за един ‘’рационалист’’.Особенно пагубни в това отношение се явяват семейството и училището, които набиват в съзнанието на учащите всевъзможни конвенционални парадигми за разсъждение без да поощряват творческата и ‘’иновативната’’ нагласа у съзряващите. Възниква един въпрос.. Кой/Кои има/т полза от този процес на механизирано заучаване?
В две от най-интригуващите си лекции, ’’Turning of the tide” (1996) и ‘’Secrets of the Matrix’’ (2003) ‘’, Дейвид Айк(бивш спортен коментатор и настоящ автор на конспиративни теории) разглежда идеята за един илюзорен свят, създаден от влечугоподобна раса, някога пребивавала в паралелно нам измерение. Според неговата теория, поради изчерпване на ресурсите, тези същества решили да намерят нов източник на енергия и така попаднали на Земята. Тяхното присъствие тук датира много векове назад. Смесвайки се с хората, те бавно но сигурно завладяват всеки кът на планетата, както и на човешките умове. Айк смята, че ние съществуваме в една “матрица”, без способност да видим или усетим обективната реалност, че вместо истината ни се поднася една грандиозна илюзия, която забулва сетивата ни и ни държи настрана от свързване с Единството. Какво е Единството всъщност? Една лаконична дефиниция - “всесилната и безсмъртна Душа, създател на всичко,което е било и ще бъде,източник на цялата информация и гама от чувства и усещания”. Като откъснат от собствения си създател, в очите на Айк, човек никога няма да достигне иначе така желаното състояние на ентелехия, освен ако не транцендира съзнанието си през границите на измамната завеса.
Както споменахме по-рано, в редиците на “лошковците” влизат хора (спорно) с изключително влияние и оглавяващи видни постове, между които Джон Рокфелер (deceased, петролен магнат, глава на “Standart Oil”, създадена през 1870), Бил Клинтън (президент на USA в периода 1993-2001), Хелмут Шмит(немски канцлер между 1974 и 1982), Стивън Харпър(Канадски министър-председател от 2006), Фредерик Болкенщайн(бивш европейски комисар), Бил Гейтс(Ноу комент xD) и много др. Изброените и останалата част от предполагаемите конспиратори са членове на Билдербергската конференция (ежегодно събиране на 130 лошковеца,всеки с влияние в различна сфера).Общата цели са глобализация и централизация на всички възможни равнища-корпоративно,административно и т.н. А ето го мястото на първата конференция през 1954, хотел "Билдербърг", Нидерландия.
.jpg)
“It's said the road to hell is paved with good intentions. It is with the same good intentions that we blindly place our trust in those with power, the architects of our future and all to often, the manipulators of our ultimate fate.”
P.S. Повече за плана на Рокфелер-тук .
Математиците
От първи до шести клас изпитвах известна неприязън към математиката. Естествено,предпочитах да прекарвам времето си пред вече архаичното Нинтендо в компанията на Марио и куп други запомнящи се битови персонажи xD. В седми клас развих страст към физиката, без да се стремя да задълбоча уменията си чрез посещения на разни кръжоци, доста популярни по това време. Е,няколко пъти посетих часовете на отдадени и опитни преподаватели, но мнозинството от хора, които бяха редовни, притежаваха знания и в области като диференциално и интегрално смятане, което честно казано ме комплексираше донякъде. С годините везните се наклониха в полза на математиката. Все повече започвах да загърбвам електричеството и магнетизмът, докато интересът ми към квадратните уравнения и векторите растеше експоненциално. Растяха и успехите в попрището, което от своя страна спомагаше на засилващото ми желание да се занимавам и в бъдеще основно с математика. Всичко течеше по хипербола, до онзи някак странен (макар и очакван) момент, в който моя милост се присъедини към голямото семейство на ФМИ (Фатални мозъчни изкривявания,ex,tell me about it xD). Хах, на първата ни лекция по ЛА вездесъщият доц.Коликов (т.нар”цар на математиката”, който с арогантното си и посредствено поведение спрямо студентите съква биг тайм, нищо лично) дори направи усилие да ни заговори на странична тема и сподели с нас, бедните ние, как аджеба възприемането на заобикалящия ни свят се променя успоредно със количеството формули и теореми, които се предполага че трябва да тъпчем в съзнанието си в продължение на четири години. Разбира се, съвсем саркастично един колега подметна твърдението,че промяната всъщност се изразява в невротизиране (уви,съвсем вярно).
Ще оставим настрана имената на няколко други преподаватели/ки, определено достойни за порицание, най-малкото за некомпетентните си методи на преподаване и твърде високата самооценка. Естествено,има и доста свестни и земни хора, предимно измежду асистентите. Хора,които влизат в положението на останалите (или поне се опитват), защото, о невероятно, на една част от студентите им се налага паралелно с образованието си да се издържат, като с това също слагат край (някои) на “спонсорирането” от родители. Така…
Впечатления:
Година 1ва:- “Колкото и да не ви се вярва, има хора, които допълнително се занимават с дисциплините’’
И? Не е като да узнаем за първи път за множеството успехи на български студенти по международни олимпиади, къде математика, къде физика…Когато обаче започнеш да градиш мнението си на базата на генерални изводи, без дори да имаш бегла представа за това до колко отдаден е или не е всеки отделен студент на ТВОЯТА дисциплина, се превръщаш в поредния многознайко (който по същество си е ограничен, де)
Година 2ра:-“Експертите в отделните области не умеят да разсъждават и да произвеждат градивни мнения, защото прекалено много се задълбочават в детайли”
А това важи и за вас, драга/и. И не, вие НЕ знаете какво могат или не, чисто и просто защото не познавате всички, само един малък кръг от персони, които освен да се изявават като ненадминати друго не владеят. So,please,fuck off…
Колкото и тясно свързан да е със света на числата, математика не ограничава своят взор и световъзприемане. Парадоксално, но той мисли (следователно съществува) в и извън реалността, суровата и често ирационална реалност. Математикът осъзнава важността на своята роля, но също така разбира и неделимостта между неговата област и всички останали. Истинският математик…е преди всичко човек.
Ще оставим настрана имената на няколко други преподаватели/ки, определено достойни за порицание, най-малкото за некомпетентните си методи на преподаване и твърде високата самооценка. Естествено,има и доста свестни и земни хора, предимно измежду асистентите. Хора,които влизат в положението на останалите (или поне се опитват), защото, о невероятно, на една част от студентите им се налага паралелно с образованието си да се издържат, като с това също слагат край (някои) на “спонсорирането” от родители. Така…
Впечатления:
Година 1ва:- “Колкото и да не ви се вярва, има хора, които допълнително се занимават с дисциплините’’
И? Не е като да узнаем за първи път за множеството успехи на български студенти по международни олимпиади, къде математика, къде физика…Когато обаче започнеш да градиш мнението си на базата на генерални изводи, без дори да имаш бегла представа за това до колко отдаден е или не е всеки отделен студент на ТВОЯТА дисциплина, се превръщаш в поредния многознайко (който по същество си е ограничен, де)
Година 2ра:-“Експертите в отделните области не умеят да разсъждават и да произвеждат градивни мнения, защото прекалено много се задълбочават в детайли”
А това важи и за вас, драга/и. И не, вие НЕ знаете какво могат или не, чисто и просто защото не познавате всички, само един малък кръг от персони, които освен да се изявават като ненадминати друго не владеят. So,please,fuck off…
Колкото и тясно свързан да е със света на числата, математика не ограничава своят взор и световъзприемане. Парадоксално, но той мисли (следователно съществува) в и извън реалността, суровата и често ирационална реалност. Математикът осъзнава важността на своята роля, но също така разбира и неделимостта между неговата област и всички останали. Истинският математик…е преди всичко човек.
Абонамент за:
Публикации (Atom)