Boner

Shit. Има само един плъгин за игра с мишка на ePSX 1.7 (и psxfin), а за да се сдобие човек с него трябва из разни емуперадайзи да прави регистрации... пък C&C (и Dune 2k, btw, макар че западните гейм списания я "изплюха") за ps1 е хубава игричка, ех... боунър. Изводът е, учете деца, за да може сами да си пишете plug-ins.

Последният бос

Хм, с нетърпение чакам Prototype 2. Но тези дни си припомних един недостатък (макар и несъществен) на 1-та част, а именно, в-и-ж-з-а-г-л-а-в-и-е-т-о. Е няма такава трудност, братче, Та AC, Spiderman: Web of Shadows и Prototype страдат от як repetitiveness, и ако "врътването" на първата и втората е само въпрос на време, то Prototype ти изсипва целият Ад дори и на Easy. Сега, нямам нищо против фрустрацията от време на време, но ако не ме лъже паметта, някъде около 7 пъти поех пътеката за вечните ловни полета преди да видя "добрия" завършек (при това с повечето upgrades, бе направо от New Game+). Иначе, прогресът през повечето нива се осъществява сравнително леко, без мисията в която трябваше да се екстерминират няколко хеликоптера един след друг (double pain under your spine). И те това исках да спомена, ако се сетя за още нещо, щЪ пиша.

За Assassin's Creed Part 1

Макар че AC излезе през 2007г, имах възможност да я изиграя едва преди около година. С трепет подхванах и втората част. След като изиграх и Brotherhood, осъзнах колко subpar е първата част в сравнение с наследниците си. Уви, чудовищно много.

Кое разваляше удоволствието от първата част? Като за начало, бих изтъкнал повтoряемостта на мисиите и задачите. След около първите две асасинации, човек разбира, че този spot-follow-kill цикъл го чака до края на играта. Второ, (липсва) емоционалната връзка между играча и персонажите. Е братко, не я усетих! Дезмънд (в Abstergo) постояно whin-ваше като за световно колко са лоши тамплиерите че да го измъкнат от иначе тривиалното му барманско съществуване, а Луси Лу се чудеше как да го накара да потърпи ... още малко. Горкият Алтаир пък страдаше от известни комплекси ("My way is better" xD). И ето тук, на фона на всичко споменато се откроява Ецио, или както го описва баща му в началото, истински боец (от бебе, хехе). Не, фабулата на AC2 беше изключително присламчива. Човек можеше да се идентифицира по-добре с измамения от корумпираната система Аудиторе отколкото с морално пропадналият master "асасюн" Ла-Хад. За OST-то на отделните игри няма да говоря, за съжаление, първата част също попада в дъното на класацията в това отношение (като изключим escape theme, де).

Тук сме

Е, след малко повечко от година, отново подновявам активността в блога. Очакват се писания за филми, книги, психология (примесена с доза полиетиленова философия) и разбира се, всичко ще кулуминира в малки размисли над Тед Качински и неговият манифест :)

Иска ми се да си направя и блогче в което ще публикувам решения на задачи, свързани със C++, както и някои лични проекти (предимно игри), so stay tuned.